Натанаил Охридски /светско име Нешо Стоянов Бойкикев/ е роден на 26 октомври 1820 г. в ц. Кучевище, Скопска Църна гора. Учи в прицърковното училище на Кучевищкия манастир, а в 1835 година отива да учи в Самоков. През 1837 г. се замонашава и приема името Натанаил. През 1838 г. заминава да учи в духовното училище в Кишинев, а по-късно в Одеската семинария в Русия. След завършването на семинарията Натанаил се записва през 1847 година в Киевската духовна академия. Натанаил е сред първите дейци в българската църковна борба, които правят научна историческа обосновка на необходимостта от самостоятелна българска църква. От 1854 до 1869 година като представител на Зографския манастир е игумен на Добровецкия манастир в Молдова. През 1872 г. архимандрит Натанаил е ръкоположен от екзарх Антим I за пръв митрополит на Българската екзархия в Охрид. Взима участие в организирането на Кресненско-Разложкото въстание през 1878 г. От 1880 до 1891 г. управлява Ловчанската епархия от името на титуляра екзарх Йосиф I Български, а от 1891 г. до смъртта си през 1906 година е Пловдивски митрополит.

Означение	Наименование	Достъпен формат
Ф. 67k, опис 1	Инвентарен oпис